Драги читатели, ето че приключихме темата за чистенето на червата и сега идва ред да обърнем внимание на възстановяването на чревната микрофлора. Още в началото бих искал да обърна внимание, че дадената тема практически не се изследва от традиционната медицина, едва ли ще намерим научни изследвания в тази област и всичко, което ще разглеждаме тук ще се основава и е взето от натуропатията.

Първо да отбележим, че нормалната чревна микрофлора, при никакви обстоятелства не би следвало да създава възпалителни процеси, независимо от нейното количество. На практика, колкото е по-развита микрофлората, толкова по-добре. Затова всичко, що се отнася до условно-патогенната микрофлора, а това са най-разпространените видове бактерии, не може да отнася към нормалната чревна микрофлора. Нормалната чревна микрофлора, това са основно бифидо- и лактобактериите. Тези бактерии, независимо от тяхното количество, никога няма да предизвикат възпалителни процеси.

Бактериите – това са същества, много тясно специализирани. В природата има такова правило: един организъм, колкото е по-високо и сложно организиран, толкова повече функции той може да изпълнява. Човека, като високо организирано същество, може да върши много неща, на практика без ограничения. Колкото е по-примитивно съществото, толкова е по-опростена неговата функция. Бактериите, като най-примитивни едноклетъчни същества, могат да имат само една функция. За организма на човека, функциите които изпълняват бактериите, може да ги разделим на два вида.

Едната категория бактерии, помага на човека хранейки го, а другата категория бактерии разрушават натрупаните шлаки и повредени тъкани. Тоест едните бактерии хранят човека, а другите го чистят. Тези две категории бактерии, не се засичат заедно, тоест или преобладават едните или другите. Условно-патогенната микрофлора, се нарича условно-патогенна, защото се проявява и предизвиква патогенни реакции при определени условия. Кога се случват тези условия? Когато количеството на тези бактерии става голямо. А голямото количество се получава, когато им се предостави хранителна среда. Именно с понятието хранителна среда и започва разбирането за това, какво се случва с микрофлората в организма на човека.

Нормалната микрофлора на човека живее и се храни със сурова растителна целулоза, а всичката условно-патогенна микрофлора живее върху слузта образувана от термически обработената растителна храна и животинските продукти. Термически обработената храна и животинските продукти образуват добра хранителна среда за условно-патогенната микрофлора. Човека яде яйца, риба, хляб, картофи и т.н., от всичката тази храна се образува слуз, от картофите един вид слуз, от яйцата друг вид слуз. Видовете слуз в червата се смесват, по-голямата част от слузта се извежда навън, но някаква част остава. Върху останалата част от слуз се развъждат бактерии и тяхната задача е да изядат тази слуз, тоест да изчистят това замърсяване. Тази слуз намирайки се в червата, може да попада чрез стените на червата в кръвообращението и да се разнася по целия организъм, заедно с бактериите. Замърсяването, заедно с бактериите може да се събира в такива места, като дробове, кожа, бъбреци и други. Разбира се, когато бактериите преминават през кръвта, имунната система е възможно да унищожава по-голямата им част, но, слез като слузта е попадната в някой орган, например дробовете, върху тази слуз, бактериите започват отново да се развъждат и могат да предизвикат възпаление. Независимо от това, че в червата количеството слуз е най-много, червата са много силно защитени от имунната система и тялото не позволява там да има възпалителни процеси, много рядко, при изключително тежки случаи е възможно там да има възпаление, а другите органи са по-уязвими в това отношение, например кожата и бронхите, на всички им са добре познати бронхитите.

Какво ни дава нормалната микрофлора?

Нормалната микрофлора храни човека, тя храни човека цялостно, предоставя всички необходими хранителни вещества, както с основни вещества, като белтъци, мазнини и въглехидрати, така и с допълнителни, такива като витамини и даже микроелементи. Колкото е по-развита и зряла микрофлората в червата на човека, толкова по-малко се нуждае човек от външна храна, тъй като микрофлората обезпечава всичко необходимо. От практиката може да наблюдаваме, че хората, които системно се занимават с чистене на тялото, с всяка година започват все по-малко да зависят от храненето.

При съвременния човек, който се храни с неестествена слузообразуваща храна, практически цялата повърхност на стените на червата е покрита със слуз. Върху тази слуз вирее условно-патогенната микрофлора и гнилостната микрофлора и там просто няма място за нормалната микрофлора. Нормалната микрофлора не може да се развъжда в такива условия, тъй като тя може да живее само в чисти черва, където няма слуз.

За да може да се възстанови нормалната микрофлора, първо е необходимо червата да се изчистят от всичките замърсявания. В момента, в който червата се поизчистят, там започва да се развъжда нормалната микрофлора. Никакви специални процедури не са необходими, микрофлората започва сама да възстановява. В предишните статии разглеждахме чистенето на червата и споменавахме, че процеса е дълъг и отнема около една година. Но това чистене, една година, това е само първоначалното изчистване, след което микрофлората започва да се възстановява, и вече година след година тази микрофлора става все по-силна и зряла. Този процес вече е автоматичен и тялото само го регулира, малко по-малко се доизчистват всички участъци в червата, защото след първоначалното едногодишно чистене едва ли червата са идеално чисти, само някои участъци са „просветнали“ и там е започнала да се възстановява нормалната микрофлора.

kiselo-mliako-1

В съвременното общество често се срещат рекомендации да се консумират млечни продукти, за да може да получим хубави бактерии. Тук следва да се има предвид, че млечните продукти се задържат доста дълго време в стомаха, където се обработват от стомашните сокове, които унищожават всичките бактерии, тоест ние просто изяждаме тези бактерии, а млечния продукт в процеса на храносмилане образува голямо количество слуз в червата, където започват да се развъждат съвсем не тези бактерии, за които сме мечтали първоначално.

Има и други продукти съдържащи бифидо- и лактобактерии, които сега се продават в магазините, основно това са продукти наречени пробиотици.

probiotiks

Когато приемаме такива препарати, те не предизвикват отделянето на стомашни сокове, бактериите са капсулирани и успешно преминават през стомаха и достигат червата. Но, тук следва да се има предвид, че бактериите могат да живеят само там, където за тях има хранителна среда и условия. А при съвременния човек, стените на червата са покрити със слуз и за тези бифидо- и лактобактерии просто няма условия и място за живот, там вече всичко е заето. И каквито и количества бактерии да приемате, те няма да се задържат в червата, докато не ги изчистите.

Такива продукти, като кисело зеле и разни видове туршии също съдържат бактерии. Има мнение, че когато се консумират такива продукти, възстановяваме микрофлората в червата, храносмилането се подобрява и т.н. По-горе споменахме, че когато консумираме кисели млечни продукти, бактериите умират в стомаха под въздействието на стомашните сокове, ситуацията с киселото зеле и туршиите е абсолютно същата. Независимо от това, че туршиите се намират в стомаха значително по-малко време от млечните продукти (млечните продукти се задържат дълго в стомаха, където под въздействието на солната киселина на стомашния сок измират всички бактерии), все пак, времето е достатъчно за да се умъртвят всички бактерии. Ползата от киселото зеле и туршиите е, че това на практика е изнесен извън тялото етап от храносмилането свързано с работата на бактериите. Тази, симбиотната микрофлора, която отсъства при съвременния човек, се храни с груба целулоза – зеле, моркови и т.н., тоест именно от тези продукти се правят туршиите. Когато се приготвят киселото зеле и туршиите, с грубата целулоза започват да се хранят бактериите, развиват се и започват да отделят вещества, такива, които трябва да отделя и нашата симбиотна микрофлора. Когато консумираме такива кисели продукти, бактериите умират, обаче веществата остават, ние ги усвояваме и по-този начин получаваме допълнителни вещества, тоест киселото зеле е много по-обогатено с вещества, по сравнение със свежото зеле. Получава се, че докато на човека не му се е формирала неговата симбиотна микрофлора, употребата на кисело зеле и туршии е полезно. Но, тъй като това не са съвсем същите бактерии, които трябва да живеят в червата на човека, тези бактерии са подобни на чревната микрофлора, но все пак са различни, затова и веществата които изработват, не са достатъчни за да компенсират нуждите на човека. Тоест, консумацията на кисело зеле и туршии не може изцяло да компенсира липсата на симбиотната чревна микрофлора, до някакво ниво все пак може да помогне, затова употребата им е полезна. Бактериите по зелето и другите зеленчуци, могат да се развиват и по-бързо, не е нужно да се чака докато например, зелето стане кисело зеле. Достатъчно е, зеленчуците да се нарежат на парчета (на кубчета), да се залеят с вода и да се държат при температура около 40 градуса. В такова състояние зеленчуците ги държим 12 часа или повече, след което продукта е готов за консумация – зеленчуците изяждаме, водата изпиваме. Какво се получава тук? През тези 12 часа върви процес на активно размножаване на микрофлората, която се храни със зеленчуците и произвежда хранителни вещества, които там ги е нямало. След което, човека консумирайки новия продукт, получава суровия зеленчук, тъй като целулозата се е запазила, и в допълнение получава бактерии и продуктите на тяхната жизнедейност. Разбира се, бактериите живи не достигат до червата, тъй като те умират в стомаха под въздействието на стомашните сокове, и човека тях също ги изяжда.

Още едно заблуждение, което вирее в информационното пространство е свързано с мнението, че бактериите живеят в дебелото черво, особено популярно във веган средите е мнението за бактериите, които произвеждат B12 че те живеят само в дебелото черво, а както е известно усвояването на веществата става в тънкото черво. По-този начин не може да усвоим B12 и други вещества. Бактериите са толкова микроскопични същества, че клапана между дебелото и тънкото черво по-никакъв начин не пречи на бактериите да преминават. Тънкото черво е много по-дълго от дебелото и основната маса от бактерии ще се намира именно в тънкото черво, където става и усвояването на веществата. В стомаха, разбира се бактериите вече не могат да живеят, защото там средата е много агресивна и не могат да оцелеят.

Нормалната микрофлора, както споменахме може да синтезира практически всички необходими хранителни елементи за човека. Тук приспадат и незаменимите аминокиселини, за които толкова много се говори, че при веганството имало недостиг на аминокиселини, защото в растителната храна има много по-малко аминокиселини. Микрофлората в дадения случай, ще компенсира всички недостатъци на аминокиселини, разбира се, при условие че тя съществува, в противен случай, недостатъци наистина може да има. Както и с витамините, при условие че имаме нормална микрофлора, тя ще ни дава витамини. При хранене с растителна храна, витамините се синтезират в черния дроб и в червата от чревната микрофлора. При положение, че червата не са чисти, само витамините синтезирани в черния дроб не са достатъчни и тогава пак получаваме недостиг на витамини. Тоест, ако не сме изчистили червата, а сме преминали изцяло на растителна храна, наистина ще имаме недостиг на хранителни вещества и от време на време ще се наложи да приемаме животински продукти или специализирани продукти и добавки за компенсация на този недостиг.

Как да определим, че микрофлората в червата се е възстановила?

За съжаление, можем да определим само от практиката. Когато човек интензивно е тръгнал в насоката към изчистване на тялото и здравословното хранене, момента, в който микрофлората се възстановява е доста ярко изразен. В един момент, апетита на човека рязко намалява, преди той е изяждал големи количества растителна храна, буквално килограми плодове и зеленчуци. Независимо, от това че е консумирал големи количества сурова растителна храна, теглото му през месеците е падало или е било по-ниско от нормалното. Но, настъпва такъв, момент, доста кратък, буквално 2-3 седмици, в който апетита намалява, изведнъж човека започва да яде в пъти по-малки количества храна. Независимо от това, че сега той яде в пъти по-малки количества храна, теглото му започва да се покачва. Тоест, това значи, първо че усвояването на храната се е увеличило, и второ, част от червата са се изчистили и там е започнала да се развива нормалната микрофлора, която вече предоставя значителни количества вещества. Хората, които са преживяли този момент, едва ли ще го забравят, защото той е много ярък. При мен, това се случи към 8-мия месец от моето суровоядство. След този момент, вече може да сме сигурни, че не ни трябват повече животинските продукти, тъй като микрофлората може да ни обезпечи с достатъчно количество вещества и можем спокойно да продължаваме напред, тялото ще продължи очистителните процеси и нормалната микрофлора с времето ще става все по-силна.

При положение, че човек не се занимава интензивно с очистителните процеси, а прави през годините съвсем леки промени към по-здравословно хранене и очистителните процеси вървят изключително бавно, тогава този момент може да не е толкова ярък. В предишните статии разглеждахме условията при които можем да приемем че червата са изчистени, това са времето за което минава храната и времето за което сработва слабителното. При положение, че имаме положителен резултат и за двете условия, можем да сме сигурни, че чревната микрофлора е започнала да се възстановява, на какъв стадий се намира нейното възстановяване е трудно да се каже, но поне може да сме сигурни че възстановяването е стартирало. И по-нататък, вече следим апетита и наблюдаваме дали имаме апетит към животински продукти. Това можем да го проверим като използваме именно сурови яйца (жълтъци) и сурова риба (маринована). Апетит към тези продукти може да имаме само при положение че имаме недостиг на вещества и микрофлората още не работи достатъчно добре. Като цяло, към жълтъците и суровата риба няма пристрастяване, затова тези продукти са добър показател.

Да отбележим още един момент свързан с възстановяването на микрофлората. Освен слузообразуващите продукти, има категория продукти, които могат да пречат на възстановяването на микрофлората. Това са храните съдържащи химически вещества и консерванти. Когато консумираме такива продукти, химията намираща се в тях се филтрира и събира в черния дроб, откъдето малко по-малко се изхвърля в кръвта, съответно попада и в червата. Съвременните химически консерванти – това са на практика антибиотици, които могат силно да пречат на възстановяването на микрофлората.

И накрая да споменем един момент свързан с плодовете и зеленчуците. Хората, които тепърва са стъпили на пътя към здравословното хранене, много се притесняват за качеството на храната, тоест плодовете и зеленчуците да са колкото се може по-чисти от химикали и нитрати. В началото, докато човек яде много големи количества плодове и зеленчуци, това до някаква степен е актуално, защото ежедневното количество плодове и зеленчуци може да бъде много голямо, няколко килограма на ден, съответно и замърсяване може да получим повечко. Но, в момента, в който микрофлората започне да се възстановява, тогава количествата храна, която ще изяжда човека намалява в пъти. Тогава и качеството на продуктите също не е много актуално, защото, даже те и да съдържат вредни вещества, количествата вече са толкова малки, че спират да бъдат актуални и могат смело да бъдат пренебрегнати. И което е най-хубаво, че с всяка година, тези количества храна намаляват и човека става все по свободен и не зависещ от храната и нейното качество.

В следващата статия ще разгледаме работата на черния дроб.