Месото – това е вечната тема, която се обсъжда вече от много столетия, а може и хилядолетия. Добре ли е да се яде, не е ли добре? На този въпрос всеки ще си отговори сам и ще си реши за себе си дали е добре или не. Ние ще разгледаме няколко момента свързани с месата и разбира се ще споделя моето мнение по въпроса.
Има различни причини поради които хората отказват да ядат месо. Причините можем да ги структурираме в три категории:
-
Етическа страна
-
Енергийна страна
-
Физическо въздействие
Нека подробно разгледаме всеки вид въздействие.
1. Етическа страна
Има хора, които отказват да ядат месо, чисто по етични съображения. Споделям това мнение и смятам че само етичната страна е достатъчна да не консумираме месо. Тоест, да спрем насилието спрямо животните. Разбиранията които стоят зад ненасилието спрямо животните и идеите които и аз споделям са следните: всяко живо същество има някакъв план за развитие и еволюция. Например хората, отначало се учат в училища, после в университети, след това развиват някакви качества, практикувайки различни професии. Животните, също както и хората, развиват различни качества, има животни които бързо бягат, други са по-силни и т.н., те също имат различни стремежи в живота и програми за развитие. Когато човек без разрешение убива животно, той спира развитието на съществото. Тъй като човека не го е измислил и създал животното, а живата природа, той няма правото и да спира неговото развитие. Постъпи ли така, той автоматически попада под закона за причини и следствия и следва наказание, т.е. природата затормозява и неговото развитие. Спирайки развитието на други същества, ние спираме и своето развитие. За да е съвсем ясно, може да направим аналогия например с къща. Един човек си построява сам къща. Обаче нещо не му харесва къщата и тогава той може да вземе и да я разруши. Негово право, той я е направил, той може и да я разруши. Обаче, как ще изглежда, ако човека отиде вземе един булдозер и без разрешение, без да пита, разруши къщата на съседа? Ситуацията се променя силно.
Нарушавайки тези закони, разумната природа ни го връща «тъпкано», с природни бедствия, епидемии, войни и т.н.
2. Енергийна страна
Друг един интересен момент свързан с информацията и енергетиката. Знаем, че всички физически неща имат и енерго-информационна стойност. Зад всеки физически предмет стои някаква енергия и информация. Както и човека има енерго-информационно поле, аура, където има отпечатъци на неговия живот, желания, стремежи, страхове, емоции, преживявания. Сега, представете си, например едно прасе, какви емоции, стремежи и т.н. ще има то, рови си там из земята, търси нещо да яде, въргаля се из калта, много му е хубаво. Този негов живот се запечатва в енерго-информационното му поле. Наистина ли искате тази информация и енергия да вкарвате в вашето поле…..? Може би, освен ако искате да изучите по-подробно живота на прасетата. Тук може да добавим и страховете и омразата която се образува в животните преди да бъдат заклани. И после хората се чудят откъде идва това безпокойство което периодически ги тревожи, защо някой път са така ядосани, нервни и агресивни.
3. Физическо замърсяване
Тук можем да отбележим няколко момента:
Реакция антиген-антитяло
От биохимията знаем, че като попадат цели белтъчни молекули в нашата кръв, става реакцията антиген-антитяло.
Както е известно, на тялото на човека му е необходимо да произвежда белтък. Всички живи организми имат различни белтъци. Тоест, изяждайки например месо от крава, нашето тяло не може директно да използва белтъка на кравата, тъй като той е различен. Първо, е необходимо да се разглоби четвъртичната структура на протеиновата молекула (сложните живи организми имат четвъртична структура), след което да се раздроби протеина на аминокиселини и тогава от отделни аминокиселини нашия организъм си прави НЕГОВ белтък. Целият този процес на храносмилане на месото е c голяма енергоемкост. В идеалния вариант, би следвало всичките белтъци на животното да бъдат разглобени, необходимите за момента аминокиселини да бъдат усвоени, а ненужните изведени. За съжаление на практика това не се получава и част от белтъчните молекули на животното цели попадат в кръвта на човека. Тук се получава реакцията антиген-антитяло, когато чужд елемент попада в нашата кръв, тялото изпраща антитела които да унищожат враждебния гост. За да е съвсем ясна картината, аз обичам да давам следния пример: това е все едно фашистки десант се приземява в Кремъл. Какво се получава? Битка, трупове, замърсяване. В нашия случай закисляване на кръвта.
Митът за протеините и откъде идва цялата история
Видяхме, че тялото ни произвежда белтък от аминокиселини, а не директно от белтък на друго същество, т.е. на нас ни трябва аминокиселини, а не белтък. Често съм срещал следното изказване: само в месото има незаменими аминокиселини!
Незаменими аминокиселини – това са аминокиселини, които тялото не може да произвежда само, те е необходимо да бъдат въведени отвън. А не че тези аминокиселини ги има само в месото. Незаменимите аминокиселини ги има в какво ли не, лесно може да се убедите като например погледнете състава на тиквеното семе и ще видите че там присъстват всички незаменими аминокиселини и то в големи дози.
Тялото в даден момент от времето няма нужда постоянно от всички видове аминокиселини, в различни моменти има нужда от различни аминокиселини, днес едни, утре други. Не е нужно всеки ден да го тъпчем с целия набор от аминокиселини.
Днес всички повтарят колко са необходими белтъците и че без тях не може човека да живее. Обаче, от къде идва тази информация? В началото на миналия век не са говорили, че е необходимо да се ядат белтъци. За да видим откъде идва историята трябва да се пренесем в златната ера на „културизма“ (бодибилдинга), във времената на Арнолд Шварценеггер и възхода на корпорацията Weider (70-те години на миналия век). Корпорация Weider силно стимулира и популяризира развитието на „тялостроителството“ (културизма). В тези времена, както всеки един предприемач се чудели по-какъв начин да печелят повече пари. Разбира се, един от най-доходоносните методи е да се продава нещо, което постоянно ще се консумира от хората. Тогава те пускат на пазара първите белтъчни добавки. Едновременно с това пускат статии в издаваните от тях списания за културизъм на тема колко е важно да се приема белтък и че той е основата за построяване на красиво и мускулесто тяло. И какъв е резултата? Като лавина тази информация се разпространява среди хората и спортистите. Хората до ден днешен още не могат да се отърват от тази заблуда, която е била само един маркетингов ход на корпорацията.
Замърсяване с трупни ядове
Отделно, месото което консумираме често остава с дни в червата, където започва да гние, отделят се тъй наречените трупни ядове, които тровят нашия организъм. Червата на човека са много по-дълги от червата на хищниците. При тях месата много по-бързо се изкарват от тялото и по-този начин нанасят по-малко вреда.
Гнилостна (патогенна) микрофлора
Тъй като месото остава в червата за някакво време, има бактерии, които се занимават с разграждането на това месо. Тези бактерии се водят в категория „патогенна микрофлора“ и продуктите на тяхната жизненост са също замърсяващи тялото токсични вещества. Тази микрофлора е враждебна по отношение на „симбиотната“ ни микрофлора и е по-силна, тоест измества и унищожава хубавите за нас бактерии. „Симбиотната“ микрофлора пък произвежда за тялото витамини и аминокиселини, които допълнително хранят тялото. Но тези дружествени нам бактерии се хранят изключително със СУРОВА растителна храна. Интересен факт е, че често симбиотната микрофлора успява частично да оцелее като се скрива в апендикса.
Слуз
От месото, в процеса на неговото храносмилане, получаваме и някакво количество слуз. Тази слуз, като количество се образува много по-малко отколкото при термически обработената растителна храна, но тя е водонеразтворима, много по-гъста и тялото по-трудно я изкарва от организма. Добре знаем, че при по-тежки настинки, някой път излизат храчки които са много гъсти. Ето това, е именно тази слуз от животинските продукти.
Местна промишленост
Няколко думи за месната промишленост. Добре знаем, че има много продукти свързани с местната промишленост, например колбаси всякакви, кюфтета, кебапчета, луканки и т.н. Интересното е, че тези продукти често са в пъти по-евтини от месото!!! Как е възможно това? Нали, за да получим колбас се налага да вземем месо, че да го режем, обработваме, добавяме подправки, полагат се усилия и труд. Колбаса би следвало да е по-скъп от месото! А защо се получава така? Как мислите защо? Защото там въобще няма месо. Тука говорим за тези полуфабрикати които са по-евтини от месото, а не за истинските, които струват по-скъпо от месото. Тези полуфабрикати се правят от производствените отпадъци (а ние знаем че месната промишленост е безотпадъчна). Накратко казано, взимат скелета на животното, кожата, рогата, копитата, а това е огромна част от животното, нашето производство е безотходно, значи всичко това трябва да се използва. Всички тези отпадъци се смилат, варят, и се получава някаква еднородна маса, и вече тази маса с определени оцветители, сгъстители, ароматизатори, соя и какви ли не още елементи които така любезно ни предоставя съвременната химическа промишленост отива за изготвянето на различни полуфабрикати. И хората си мислят че ядат месо, а всички тези витамини и аминокиселини имат отношение именно към месото, а не към тези полуфабрикати и на практика хората въобще не ядат месо, а ядат тези боклуци. И например, на вегетарианците им казват че не им достигат белтъци, ами какво правим с хората които ядат основно такива колбаси, те на практика са като вегетарианците, защото също не ядат месо, но на тях не им казват че няма да им стигне белтъка.
Има една голяма разлика между растителните и животинските продукти. Работата е там, че във животинските продукти витамините се съдържат в готов вид. Тоест, организма на животното което ядем вече е синтезирало витамините и ние ги получаваме от (месото, рибата, яйцата) в готов вид. И нашето тяло свиква да си получава тези витамини в готов вид, тъй като наготово е винаги по-лесно да получаваш, отколкото да правиш нещо. Растителните продукти по-голямата част от витамини не ги съдържат, а съдържат изходни вещества необходими за синтез на тези витамини. Хранейки се със растителна храна ние получаваме тези изходни вещества и нашия организъм трябва сам да си синтезира витамините по 2-ва начина:
- Или те се синтезират в черния дроб
- Или те се синтезират в червата от микрофлората
Черния дроб, когато преминаваме на здравословно хранене, например на суровоядство, доста бързо си възстановява функцията, практически не се получава «празно място» при смяна на храненето. Но що се касае микрофлората, ситуацията е по сложна. За да може микрофлората да заработи, тя трябва да се възстанови, за да се възстанови, трябва да се изчистят червата. Тук говорим за тази микрофлора, която се храни изключително със СУРОВА растителна храна. Ако човек се храни основно с термически обработена храна (хлебни изделия, картофи, ориз и прочее) пак подтиска „симбиотната“ микрофлора и не и дава условия за възстановяване. Чистенето на червата някой път е дълга история, и в доста случаи заема поне 1 година. Чак когато се изчистят червата, тогава ще се възстанови микрофлората и тогава може да се гарантира че тя ще изработва всички необходими витамини и аминокиселини за човека (B12, незаменими аминокиселини и други). Тоест, ако изведнъж се откажем от животинските продукти оставаме със недостиг на витамини, ние сме се отказали от готовите витамини в животинските продукти, а микрофлората още не може да изработва витамини, поради липсата на такава и липсата на условия за нейно възстановяване. Затова авитаминозите са много често срещано явление при рязко преминаване към веганство или суровоядство.
Последни коментари